Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
НачалоФутболБаскетболВолейболДругиДЮШФутзалИнтервюГалерииЛичностиСтатистики
Спортните новини: Днес (0) | Вчера (6)
Сесил Каратанчева получи годежен пръстен в яйце
10:29 / 16.02.2016 Източник: в. "7 дни спорт" Отпечатай Изпрати
© Facebook
Той е Георги. Просто Георги. Фамилията на момчето, предложило брак на Сесил Каратанчева, засега остава тайна. А това е едно интервю, с което тенисистката ни пренася в света на романтиката и любовта.

- Сесил, в живота ти има щастливо събитие. Вече си сгодена. Ще ни представиш ли мъжа, който успя да грабне сърцето ти.
- Казва се Георги и е бивш професионален футболист. В момента също се занимава с дейности, свързани със спорт.

- Как се запознахте?
- Той ме намери след едно телевизионно предаване. Гледал участието ми и веднага ми написа. Беше забавен, интелигентен и комуникацията вървеше изключително приятно. След няколко седмици се видяхме и така, уж на шега, вече сме неразделни.

- Какво си спомняш от първата среща?
- Помня всичко с точност. Закъснявах. Ха-ха! Като типична жена, но не нарочно! Паркирах, изскочих от колата и тръгнах да тичам към масичката, където седеше той. Само си мислех за капак да не се спъна. Гледах си само в краката. Когато наближих и го погледнах... видях две сини очи и голяма, чаровна усмивка

- С какво те спечели?
- Със себе си. Беше истински. За 26 години съм минала през какви ли не мъже както в личен, така и в професионален план и съм изключително мнителна вече. Усмихвам се и съм добра, но до време. Научих се, че не всичко е такова, каквото изглежда. Затова на него му беше доста трудно да ме спечели, но той е мъж с интелект, чар, характер и изключително добро сърце. Спечели ме, защото ми показа всичко, което съм искала да видя в мъжа до себе си - истина и сила.

- Колко време сте заедно?
- Осем месеца. Като го казвам, ми звучи малко, но вярвам, че има хора, с които се познавате от минал живот и просто се намирате отново.

- Кога разбра, че това е мъжът на живота ти?
- Честно казано, не знам. Всеки си го усеща по различен начин. При мен нямаше точен момент. Просто се събуждаш сутрин и усещаш, че виждаш бъдещето с този човек. Усещаш се щастлив, жив и готов да посрещнеш предизвикателствата на живота точно с него. Не вярвам, че всичко е цветя и рози. Вярвам обаче, че ако извадиш късмет в този забързан и жесток свят, може да срещнеш човека, с когото да минете през цветя, розово, сиво, гадно и черно време и накрая пак да стигнете до цветята. Имам надежда, че съм извадила този толкова рядък късмет.

- Дай пример за труден момент, в който Георги е бил до теб.
- Това е забавна история, но тогава хич не ми беше смешно. Бях на турнир в Линц. Хотелът за нас, състезателките, беше пет звезди, в центъра на града. Майка ми беше с мен. След втората нощ се събудих с малки пъпчици по тялото. Казах на майка ми, че нещо явно ме хапе. Мислехме, че може да е паяче. След два дни, когато се прибрах в София, се събудих цялата нахапана. Все едно с шарка. Жоро ме погледна и веднага ме закара в "Пирогов". Оказа се, че в Европа има епидемия от дървеници. Тези ужасни буболечки, които се завират по дрехи, мебели и матраци, ме бяха нахапали. Бях си ги донесла в София! Наложи се да ми бият разни инжекции и да пия противоалергични лекарства. Бях като петниста хиена. Чувствах се ужасно грозна и мислех, че никога няма да се оправя. Само жена би ме разбрала. Казах на Жоро да не седи с мен, докато не ми мине. Не исках да ме гледа така, но момчето ми остана до мен, въпреки че бях сестрата на баба Яга. Помагаше ми и ме гледаше като кралица Марго. Сигурна съм, че ни предстоят трудни моменти, но това беше добър тест .

- А как ти предложи да станеш негова съпруга?
- Знае, че обожавам сладкото и покрай сестрите си обичам шоколадовите яйца. Една вечер си седяхме вкъщи и той ми беше донесъл яйце. Винаги отварям първо играчката, но незнайно защо, този път първо се нахвърлих върху шоколада. Когато дойде моментът за играчката, видях, че вътре има... пръстен. В първата секунда реших, че всичко си е в реда на нещата. Понякога слагат разни малки, пластмасови дрънкулки за децата, но в този миг видях как Жоро се свлича от дивана и застава на колене. Изгубих ума и дума. Онемях. Беше уникален момент. После Георги ми каза, че е искал да снима изражението ми. А яйцето беше невероятно добре опаковано. После Жоро призна, че доста шоколад е изял, докато го направи да изглежда перфектно.

- Как изглежда пръстенът?
- Перфектният за мен.

- Преди време в телевизионно интервю каза, че не вярваш в принца на бял кон. Все още ли мислиш така?
- Да. Принцът на бял кон не съществува, но ще дойде реалният човек от плът и кръв, с когото ще можете да говорите с часове, да градите бъдеще, да падате и да ставате заедно. И нека не забравяме , че принцът някога е бил жаба. Така че, ако това е твоят човек - няма значение какъв е. Важното е да е реален и истински. Да има здрав гръб и да сте обединени. Може дори да се каже, че в хода на времето и двамата ще се шлифовате взаимно. Той може да стане принц, а аз принцеса.

- Споделяла си също, че мъжът до теб трябва има силен характер. Явно си открила човека.
- Жената обикновено подсъзнателно търси в бъдещия си мъж нещо от баща си, а мъжът - от майка си. Моят татко е изключително силен мъж, с характер, на когото може да се разчита. Готов е да обърне всичко в името на семейството. Жоро притежава доста от тези качества. Но има и уникален характер. Не ме потиска, не ме ограничава, но в същото време до него се чувствам истинска жена. За мен мъжът трябва да е по-силният. Така е устроен светът. И тук не говоря за финанси. С пари се живее добре, но те не са всичко. За мен силата на мъжа е в качествата, които притежава. А намерят ли се двама качествени, пред тях няма граници. Те могат да изградят всичко от нищо.

- Кога да очакваме сватба?
- Засега не бързаме. Да сме живи и здрави. Цялото време е пред нас.

- Как се виждаш като булка?
- Изключително щастлива булка, със сватба на нашето море. В някой топъл, летен ден. Роклята ми все още е проект в действие.

- Как реагираха на пръстена твоите родители?
- Зарадваха се. Майка ми, естествено, каза, че още сме млади и имаме време, а баща ми беше очарован от шоколадовото яйце. Вярват в преценката ми и са щастливи.

- Какво е за теб любовта?
- Честна, трудна, упорита, бяла, черна, даваща, търсеща, всеотдайна и винаги вечна, ако е истинска.

- Държиш ли да има романтика?
- Романтиката е в малките, искрени жестове, които се правят от сърце. Напук на някои кухи лейки в България аз ще кажа, че цветята са страхотен жест. Не знам кога мерилото за "оригинално" станаха само екскурзии по курорти, коли, диаманти и разходки в мола. Наскоро четох изказване на наша "вип" персона как цветята били клише. Клише е тя с професията си, но това е друга тема. Не един и двама световноизвестни писатели са сравнявали жената с цвете. Деликатно, красиво, нежно и пълно с живот.

- А кое е твоето любимо цвете?
- Калата. Трудна за гледане, но изключително красива.

- Най-романтичният подарък?
- Нямам претенции. Обичам да получавам, но обичам много и да правя подаръци. Всяка приятна изненада от любимия човек си е истинска емоция. Преди няколко седмици моето момче ме зарадва с голям черен шоколад с морска сол. Обожавам го, но за жалост в България не се намира. Беше го поръчал директно от фирмата. Стана ми мило, че е вложил толкова енергия и внимание за нещо, което знае, че харесвам.

- Кога за последен път се почувства самотна?
- Всеки е изпадал в подобно състояние. Няма драма, напротив. Човек трябва да може да остава със себе си и да намира спокойствие в собствената си компания. Не е страшно. Понякога така получаваш възможност да прецениш хора и ситуации. Осъзнала съм, че да си сам не винаги означава да си самотен. Може да си самотен и сред тълпа от хора.

- Четеш много. Коя е най-красивата любовна история от книгите в шкафа ти?
- По турнири чета наистина доста. Знам, че съм блондинка и това е изненадващо но след някой мач в самолета или след тежка тренировка книгата ми помага да се отпусна и да отида на друго място. Имам няколко любими, които съм препрочитала. Това са "Отнесени от вихъра" на Маргарет Мичъл (най, най!), "Лолита" на Владимир Набоков, "Дамата с камелиите" на Александър Дюма-син, "Вечната Амбър" на Катлийн Уинзор и единствената книга, на която съм ронила крокодилски сълзи My sisters keeper на Джоди Пико (б.р., няма българско издание). Това не е роман, а изключителна книга за избора, който майка и баща трябва да направят, за да спасят едното си дете. Краят е съсипващ, но брутално реален.

- Имате ли общи хобита с Георги? Какво правите заедно?
- Да и това е важно според мен. В началото всичко да е прекрасно, но ако си изградите общи занимания и интереси, това ще ви събира допълнително. И двамата сме спортисти, много активни. Разходките и походите са ни любимо хоби. На първите срещи за разлика от повечето хора, които сядат по кафета и заведения, ние ходихме в парка. Разхождахме се и говорихме с часове. Южният парк в София е "нашето място". Били сме на два похода. Беше уникално. Сами сред природата. Тогава усетихме колко много си пасваме. Както казват индианците - не можеш да излъжеш природата. И двамата обичаме да четем много. Той се увлича по трудове на известни психолози, както и на различни лечители, които пишат за билки, натурални лечения и т.н. След това говорим и обсъждаме с часове кой какво е прочел и разбрал. Има ли добра комуникация и уважение - има всичко.

- Пътувала си много по света. Има ли място, на което искаш да се усамотиш с твоя годеник?
- Ние може да се усамотяваме навсякъде. И на двамата приятелите ни се броят на пръстите на едната ръка. Като дестинация бих избрала един остров в Тайланд, на който бях преди време. Там времето е спряло. Местните са изключително бедни, но усмивките им не слизат от лицата. Ловят риба през деня, а вечер се събират около големи огньове и танцуват боси по плажа. Няма значение от къде си, кой си и как си облечен. Водата е бебешко синя, а пясъкът - мек и чист. Ако има рай на Земята, за мен е там
Там е свободата. Сигналът на телефоните е слаб, а цивилизацията, каквато я познаваме ние, е далеч. Идват доста туристи през деня, но после се прибират в луксозните си хотели. А аз искам да съм с него точно там, защото срещнах мъж, който спечели доверието ми, и знам, че това място ще му хареса.

- Колко далеч стигат мечтите ти?
- До безкрайни места, но не ми пречат да съм болезнено реална на моменти. Винаги съм била човек на крайностите. С годините се приближих до златната среда, но все още работя върху себе си. Да не съм нито прекалена мечтателка, която лети в облаците, нито краен песимист, който не вярва в никого и в нищо.








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Актуални Четени Теми
Варна посреща Световното първенство по волейбол
Димитър Павлов и отборът на Белослав взеха 15-а титла в шаха от Игрите на БАСС
Официално: Две медийни групи ще излъчват мачовете от Шампионска лига
Видео: Скандални дузпи в Шампионска лига на наш рефер и депутат
Ето го рефера за първия мач на Черно море от новия сезон
Класиране Резултати
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти
За реклама
Правила
Варненци във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
©2008 - 2018 Медия груп 24 ООД. Varna24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Varna24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Varna24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: