Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
НачалоФутболБаскетболВолейболДругиДЮШФутзалИнтервюГалерииЛичностиСтатистики
Спортните новини: Днес (0) | Вчера (4)
Сесил Каратанчева получи годежен пръстен в яйце
10:29 / 16.02.2016 Източник: в. "7 дни спорт" Отпечатай Изпрати
© Facebook
Той е Георги. Просто Георги. Фамилията на момчето, предложило брак на Сесил Каратанчева, засега остава тайна. А това е едно интервю, с което тенисистката ни пренася в света на романтиката и любовта.

- Сесил, в живота ти има щастливо събитие. Вече си сгодена. Ще ни представиш ли мъжа, който успя да грабне сърцето ти.
- Казва се Георги и е бивш професионален футболист. В момента също се занимава с дейности, свързани със спорт.

- Как се запознахте?
- Той ме намери след едно телевизионно предаване. Гледал участието ми и веднага ми написа. Беше забавен, интелигентен и комуникацията вървеше изключително приятно. След няколко седмици се видяхме и така, уж на шега, вече сме неразделни.

- Какво си спомняш от първата среща?
- Помня всичко с точност. Закъснявах. Ха-ха! Като типична жена, но не нарочно! Паркирах, изскочих от колата и тръгнах да тичам към масичката, където седеше той. Само си мислех за капак да не се спъна. Гледах си само в краката. Когато наближих и го погледнах... видях две сини очи и голяма, чаровна усмивка

- С какво те спечели?
- Със себе си. Беше истински. За 26 години съм минала през какви ли не мъже както в личен, така и в професионален план и съм изключително мнителна вече. Усмихвам се и съм добра, но до време. Научих се, че не всичко е такова, каквото изглежда. Затова на него му беше доста трудно да ме спечели, но той е мъж с интелект, чар, характер и изключително добро сърце. Спечели ме, защото ми показа всичко, което съм искала да видя в мъжа до себе си - истина и сила.

- Колко време сте заедно?
- Осем месеца. Като го казвам, ми звучи малко, но вярвам, че има хора, с които се познавате от минал живот и просто се намирате отново.

- Кога разбра, че това е мъжът на живота ти?
- Честно казано, не знам. Всеки си го усеща по различен начин. При мен нямаше точен момент. Просто се събуждаш сутрин и усещаш, че виждаш бъдещето с този човек. Усещаш се щастлив, жив и готов да посрещнеш предизвикателствата на живота точно с него. Не вярвам, че всичко е цветя и рози. Вярвам обаче, че ако извадиш късмет в този забързан и жесток свят, може да срещнеш човека, с когото да минете през цветя, розово, сиво, гадно и черно време и накрая пак да стигнете до цветята. Имам надежда, че съм извадила този толкова рядък късмет.

- Дай пример за труден момент, в който Георги е бил до теб.
- Това е забавна история, но тогава хич не ми беше смешно. Бях на турнир в Линц. Хотелът за нас, състезателките, беше пет звезди, в центъра на града. Майка ми беше с мен. След втората нощ се събудих с малки пъпчици по тялото. Казах на майка ми, че нещо явно ме хапе. Мислехме, че може да е паяче. След два дни, когато се прибрах в София, се събудих цялата нахапана. Все едно с шарка. Жоро ме погледна и веднага ме закара в "Пирогов". Оказа се, че в Европа има епидемия от дървеници. Тези ужасни буболечки, които се завират по дрехи, мебели и матраци, ме бяха нахапали. Бях си ги донесла в София! Наложи се да ми бият разни инжекции и да пия противоалергични лекарства. Бях като петниста хиена. Чувствах се ужасно грозна и мислех, че никога няма да се оправя. Само жена би ме разбрала. Казах на Жоро да не седи с мен, докато не ми мине. Не исках да ме гледа така, но момчето ми остана до мен, въпреки че бях сестрата на баба Яга. Помагаше ми и ме гледаше като кралица Марго. Сигурна съм, че ни предстоят трудни моменти, но това беше добър тест .

- А как ти предложи да станеш негова съпруга?
- Знае, че обожавам сладкото и покрай сестрите си обичам шоколадовите яйца. Една вечер си седяхме вкъщи и той ми беше донесъл яйце. Винаги отварям първо играчката, но незнайно защо, този път първо се нахвърлих върху шоколада. Когато дойде моментът за играчката, видях, че вътре има... пръстен. В първата секунда реших, че всичко си е в реда на нещата. Понякога слагат разни малки, пластмасови дрънкулки за децата, но в този миг видях как Жоро се свлича от дивана и застава на колене. Изгубих ума и дума. Онемях. Беше уникален момент. После Георги ми каза, че е искал да снима изражението ми. А яйцето беше невероятно добре опаковано. После Жоро призна, че доста шоколад е изял, докато го направи да изглежда перфектно.

- Как изглежда пръстенът?
- Перфектният за мен.

- Преди време в телевизионно интервю каза, че не вярваш в принца на бял кон. Все още ли мислиш така?
- Да. Принцът на бял кон не съществува, но ще дойде реалният човек от плът и кръв, с когото ще можете да говорите с часове, да градите бъдеще, да падате и да ставате заедно. И нека не забравяме , че принцът някога е бил жаба. Така че, ако това е твоят човек - няма значение какъв е. Важното е да е реален и истински. Да има здрав гръб и да сте обединени. Може дори да се каже, че в хода на времето и двамата ще се шлифовате взаимно. Той може да стане принц, а аз принцеса.

- Споделяла си също, че мъжът до теб трябва има силен характер. Явно си открила човека.
- Жената обикновено подсъзнателно търси в бъдещия си мъж нещо от баща си, а мъжът - от майка си. Моят татко е изключително силен мъж, с характер, на когото може да се разчита. Готов е да обърне всичко в името на семейството. Жоро притежава доста от тези качества. Но има и уникален характер. Не ме потиска, не ме ограничава, но в същото време до него се чувствам истинска жена. За мен мъжът трябва да е по-силният. Така е устроен светът. И тук не говоря за финанси. С пари се живее добре, но те не са всичко. За мен силата на мъжа е в качествата, които притежава. А намерят ли се двама качествени, пред тях няма граници. Те могат да изградят всичко от нищо.

- Кога да очакваме сватба?
- Засега не бързаме. Да сме живи и здрави. Цялото време е пред нас.

- Как се виждаш като булка?
- Изключително щастлива булка, със сватба на нашето море. В някой топъл, летен ден. Роклята ми все още е проект в действие.

- Как реагираха на пръстена твоите родители?
- Зарадваха се. Майка ми, естествено, каза, че още сме млади и имаме време, а баща ми беше очарован от шоколадовото яйце. Вярват в преценката ми и са щастливи.

- Какво е за теб любовта?
- Честна, трудна, упорита, бяла, черна, даваща, търсеща, всеотдайна и винаги вечна, ако е истинска.

- Държиш ли да има романтика?
- Романтиката е в малките, искрени жестове, които се правят от сърце. Напук на някои кухи лейки в България аз ще кажа, че цветята са страхотен жест. Не знам кога мерилото за "оригинално" станаха само екскурзии по курорти, коли, диаманти и разходки в мола. Наскоро четох изказване на наша "вип" персона как цветята били клише. Клише е тя с професията си, но това е друга тема. Не един и двама световноизвестни писатели са сравнявали жената с цвете. Деликатно, красиво, нежно и пълно с живот.

- А кое е твоето любимо цвете?
- Калата. Трудна за гледане, но изключително красива.

- Най-романтичният подарък?
- Нямам претенции. Обичам да получавам, но обичам много и да правя подаръци. Всяка приятна изненада от любимия човек си е истинска емоция. Преди няколко седмици моето момче ме зарадва с голям черен шоколад с морска сол. Обожавам го, но за жалост в България не се намира. Беше го поръчал директно от фирмата. Стана ми мило, че е вложил толкова енергия и внимание за нещо, което знае, че харесвам.

- Кога за последен път се почувства самотна?
- Всеки е изпадал в подобно състояние. Няма драма, напротив. Човек трябва да може да остава със себе си и да намира спокойствие в собствената си компания. Не е страшно. Понякога така получаваш възможност да прецениш хора и ситуации. Осъзнала съм, че да си сам не винаги означава да си самотен. Може да си самотен и сред тълпа от хора.

- Четеш много. Коя е най-красивата любовна история от книгите в шкафа ти?
- По турнири чета наистина доста. Знам, че съм блондинка и това е изненадващо но след някой мач в самолета или след тежка тренировка книгата ми помага да се отпусна и да отида на друго място. Имам няколко любими, които съм препрочитала. Това са "Отнесени от вихъра" на Маргарет Мичъл (най, най!), "Лолита" на Владимир Набоков, "Дамата с камелиите" на Александър Дюма-син, "Вечната Амбър" на Катлийн Уинзор и единствената книга, на която съм ронила крокодилски сълзи My sisters keeper на Джоди Пико (б.р., няма българско издание). Това не е роман, а изключителна книга за избора, който майка и баща трябва да направят, за да спасят едното си дете. Краят е съсипващ, но брутално реален.

- Имате ли общи хобита с Георги? Какво правите заедно?
- Да и това е важно според мен. В началото всичко да е прекрасно, но ако си изградите общи занимания и интереси, това ще ви събира допълнително. И двамата сме спортисти, много активни. Разходките и походите са ни любимо хоби. На първите срещи за разлика от повечето хора, които сядат по кафета и заведения, ние ходихме в парка. Разхождахме се и говорихме с часове. Южният парк в София е "нашето място". Били сме на два похода. Беше уникално. Сами сред природата. Тогава усетихме колко много си пасваме. Както казват индианците - не можеш да излъжеш природата. И двамата обичаме да четем много. Той се увлича по трудове на известни психолози, както и на различни лечители, които пишат за билки, натурални лечения и т.н. След това говорим и обсъждаме с часове кой какво е прочел и разбрал. Има ли добра комуникация и уважение - има всичко.

- Пътувала си много по света. Има ли място, на което искаш да се усамотиш с твоя годеник?
- Ние може да се усамотяваме навсякъде. И на двамата приятелите ни се броят на пръстите на едната ръка. Като дестинация бих избрала един остров в Тайланд, на който бях преди време. Там времето е спряло. Местните са изключително бедни, но усмивките им не слизат от лицата. Ловят риба през деня, а вечер се събират около големи огньове и танцуват боси по плажа. Няма значение от къде си, кой си и как си облечен. Водата е бебешко синя, а пясъкът - мек и чист. Ако има рай на Земята, за мен е там
Там е свободата. Сигналът на телефоните е слаб, а цивилизацията, каквато я познаваме ние, е далеч. Идват доста туристи през деня, но после се прибират в луксозните си хотели. А аз искам да съм с него точно там, защото срещнах мъж, който спечели доверието ми, и знам, че това място ще му хареса.

- Колко далеч стигат мечтите ти?
- До безкрайни места, но не ми пречат да съм болезнено реална на моменти. Винаги съм била човек на крайностите. С годините се приближих до златната среда, но все още работя върху себе си. Да не съм нито прекалена мечтателка, която лети в облаците, нито краен песимист, който не вярва в никого и в нищо.








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Актуални Четени Теми
Черно море тресна Славия и продължава да мечтае за Лига Европа
Новият португалец може да дебютира още днес за Черно море
Чудесно! Гришо на полуфинал след победа над големия си абонат
Министър Кралев на среща във Варна за борбата с уреждането на мачове
Гришо пак се измъчи, но вече е на четвъртфинал в Монте Карло
Класиране Резултати
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти
За реклама
Правила
Варненци във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
©2009 - 2016 Медия груп 24 ООД. Varna24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Varna24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Varna24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: